Тръгва си лятото с нозе уморени.
Търсим го с погледи, нейде зареяни.
Колко ли нощи пяхме ний искрено!
За живота и малките истини!
Колко ли утрини бягахме неистово!
Край морето и вълните, сините!
Няма как да вземеш от тази красота.
Няма как да вземеш и от вечността.
Вярвам, пак ще дойдат други лета!
И пак със чайките да полетя!