Л Я Т О
„Една Вселена се е свила
на дъното на раковина и… сънува лято”
Лятото е рижав котарак разказващ приказки.
Гали ми се от сутринта до вечерта в полата.
Нося го до сърцето си. Много сме близки
и е създадено да отрази в цветове свободата ми.
Всички мои артерии греят неонови,
с аромат на косено сено е кръвта ми.
Мечтите ми са къпинови, сънищата - бръшлянови,
на летните месеци в любовните алгоритми.
Морето нали е сластолюбив старец, ...