Лято

ЛЯТО мое, мое мило лято!

Слънчево, усмихнато, красиво!

В небето синьо, птици цяло ято.

За хората в парка,а пък за децата то е най-щастливо,

скачат,играят на всякакви игри,

не са сами вкъщи, а с приятели добри!

Млади хора седнали на зелената трева,

разговарят, веселят се и дори закачат се сега!

Щастливи влюбени на пейка се прегръщат,

отново заедно в парка те се завръщат.

Те пак са заедно и слънцето ги озарява,

своите лъчи с усмивка им подарява!

То радва се на щастливите им сърца,

и пожелава винаги да бъдат те така!

Усмихва се на баба и дядо хванали се за ръка,

на Любовта им, останала при тях до сега.

Изведнъж смрачи се, почна да вали,

тъмни облаци скриха слънцето уви.

Това бе летен дъжд, но той е за кратко нали?

Лъчите слънчеви пробиха облаците сиви,

и децата заподскачаха щастливи.

Отново на игри лудешки, диви.

А родителите им ги гледаха с умиление,

за своето детство си спомнят сега.

На люлка, на пързалка нямаха търпение,

не беше толкова отдавна, а просто някога!

А на небето появи се многоцветна дъга!

Отправиха поглед нагоре всички сега,

една красива природна красота,

щастливи влюбените запечатаха с целувка мига!!!