Нищо че пристигна с дъжд и вятър,
пак си те обичам, мое Лято.
На небето под атлазения шатър
чакам да строиш в шпалир житата.
Да поръсиш хиляди светулки -
(те звездици тук са на Земята)
и на слънцето да вържеш люлки,
да рисуваш в бронзово лицата.
Чакам те да яхнеш пак вълните,
да шептиш с гласа на раковина.
Нощем, във прибоя до скалите,
да танцуваш с влюбени делфини. ...