Всяка нощ, всяка нощ, всяка нощ,
през небето – прозорец отворен,
влиза вятър – разгърден и лош
и изтръгва съня ми, от корен.
И виси, и виси, и виси,
чак до съмнало в старата слива.
Лято, тук си и вече не си,
със съня ми реалност се слива.
Нежен пух, нежен пух, нежен пух –
малки птичета няма отдавна.
Песента им през сълзи дочух,
август тръгва – съдбата безславна, ...