Jun 28, 2009, 11:57 AM  

Лято в душата 

  Poetry » Love
999 0 11
Бавно пристъпвам по горска пътека,
пъстро тъкана от нежни цветя.
Птичата песен в сърцето отеква
и лято владее във мойта душа.
В шепа събирам капките росни -
малки парченца от цветна дъга.
Вятърът плахо лицето докосва
и весел бушува във мойта коса.
Всяка частица на теб ми напомня.
Всяка секунда и всеки момент.
Всичко, което сърцето ми стопля
е всъщност това, че те има до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??