Златно лято локвите изпива.
Хвърчила заничат над поляни.
Сред нивя вий венци самодива
от цветята, в утрото набрани.
Ето там омара се навдига.
През плета латинчица наднича.
Слуша - звънко пее тук авлига –
и приглася влюбено момиче.
Вятърът лудуващ ли го пита:
Все тъй ли преживяваш – със мечти?!
Пламъче-светулка се заплита
в смолистото на перлени коси!