ЛЯТОТО УМРЯ ОТ УДАР
... лятото умря от удар точно в слънчевия сплит,
мракът с дъх на мокра угар тръгна върху дол и рид,
с него – тих, заупокоен, тъй протяжен дъжд валя –
над смълчаното усое, връз печалните поля,
три тополи – вощеници, гаснеха край моя двор,
гарвани – проклети птици, гракнаха във смесен хор,
чух през клюмналите ниви с царевичните реси –
плачат край реката иви със разпуснати коси,
по стобора с гнили тачки вятър тръните събра,
сетне триста оплаквачки свика в близката гора,
с крайче хлебец за понуда спрях на гърбавия рид, ...