Nov 4, 2008, 1:17 PM

Лъч 

  Poetry » Love
668 0 2
Лъч
Лъч се прокрадва в черната безкрайност,
лъч сияен, весел и искрящ.
Продира тъмнината със своята кристалност
и мракът не е толкова ехтящ.
Лъчът надежда е, изгубена по пътя,
тя беше нощ през всичките ми дни,
но надеждата се винаги завръща,
не ни оставя, даже в безизходност ни крепи.
Сега, когато бавно просветлява,
се виждат сенки да се лутат кат' слепци.
Това сме аз и ти, и нашата вяра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева All rights reserved.

Random works
: ??:??