Лъч надежда над света изгря.
Той дойде, за да стопли
хорските сърца.
Светлина, топлина,
доброта и красота -
и сега по-хубав е света!
Вече не са пусти
човешките души,
щастие и топлота
блика от техните сърца!
Усмихнати и щастливи
са хората по света.
Искам той (светът) да е такъв -
добър и мил,
но трябва пак
да се върна в реалността,
защото не мога да живея вечно
в една мечта!
А сега лъчът светлина
се пречупи от моята тъга.
Мрак и студенина
отново сковаха света,
пустошта се върна в
човешките души
и сега светът е още по-зловещ,
дори и отпреди..
Може би следващият лъч-надежда
ще облее скоро пак света.
За да махне черната одежда
от лицето на света.
© Светла All rights reserved.
с обич, малка поетесо. Много хубав стих!