Посивели черните дървета.
Плачат! Може би е от дъжда!
Стъпкват мокрите павета,
хората изгубили цвета.
В прашните сърца погасва им
изнурено слънце-съвестта.
Глухо за молбите-крясъци
на дърветата с пречупени крака!
Спря дъждът. Засъхнаха паветата.
Извиси се в дъга мечта.
Слънцето проблясна с лъч-надеждата,
изрисувана с ръката на Мира.