Сънувана ли си от влюбен мъж –
във чувствата ти да узрява лято...
да сее в жаждите ти дъжд
от капчици безумна младост.
Мечтана ли си като сетен бряг,
от кораб в тъмното изгубен.
Била ли си на мисли впряг...
с камшици, подлудили думи.
Захвърляла ли си сърцето си
във безпризорница – мечта, ти.
И срутвала ли си небето си
от нетърпимата обреченост.
Ако си скрила тайни мигове,
богатство имаш - приказно.
И Господ да те пита някога,
ще го излъжеш... с истина.
© Михаил Цветански All rights reserved.