Дума, уж последна,
Стъпка пак поредна.
Казваш ми «Сбогом»,
А после пак «Хай».
Какво ти е?
Защо не се махаш?
Не те искам,
Не те желая,
Не те трая.
А сега защо тръгна?
Я чакай, спри и отново ела.
Знам, че раних те с моите думи,
Но лъжа те, лъжа, без край.
Гоня те, мразя те...
Но пак те обичам.
Колко ли рани в сърцето остави?
Колко сълзи аз за теб пропилях?
Ала и аз тебе мъчих ужасно.
Мисля и мисля си пак.
До болка раних те, до камък снизих те.
Направих от тебе демон,
Напвих те зъл, безпощаден.
От слаб, аз силен те направих.
Сега те желая, сега те жадувам.
Да... пристъпяй към мене,
Ела, ела... и аз те желая.
За тебе пак и пак в огън ще горя...
Любов е това, любов до края на света.
© Ели Георгиева All rights reserved.