Не е ли време с теб да се забравим,
да се стопим, да се разтворим в мрака?
Ни топъл дом отдире ще оставим,
ни свидни рожби, вечер да ни чакат!
Ний нямахме мечти, а само тайни -
тъй влюбени, а тъжни и раними!
Почернен беше всеки светъл порив
и любовта ни носи грозно име!
Да те излъжа, че така реших,
но виждам как не вярваш, не разбираш.
Лъжата - сладка смърт!
А всъщност ти си ...