Чаках те онази вечер,
до фонтана тъй красив.
Среща ти определи ми
и ми се кълнеше, че с мене си щастлив.
Чаках дълго във нощта, чаках, но не те видях...
Тръгнах в тъмното сама и се вгледах силно във нощта...
Видях те с друга там,
ти бе тъй далеко, за да ме съзреш,
разплаках се и тръгнах, не те потърсих вече,
ти бе човек без сърце, за който се надявам
никоя да не умре...!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up