Чаках те онази вечер,
до фонтана тъй красив.
Среща ти определи ми
и ми се кълнеше, че с мене си щастлив.
Чаках дълго във нощта, чаках, но не те видях...
Тръгнах в тъмното сама и се вгледах силно във нощта...
Видях те с друга там,
ти бе тъй далеко, за да ме съзреш,
разплаках се и тръгнах, не те потърсих вече,
ти бе човек без сърце, за който се надявам
никоя да не умре...!