Всякя твоя дума бе за мен една добре обмислена лъжа.
Не мога да простя, боли ме, а ти съсипа и последната моя мечта.
Казваш нежни думи - пак лъжи.
Казваш ти прости ми - но боли.
Извиняваш се, но знаеш ли поне защо?
Всяка твоя грешка е поредното ти зло.
Нима заслужавам таз` съдба, да живея в измама,
а ти си, уви, недостоен за истинска любов голяма.
Искаш да те даряват с топлота, но запитал ли си се
дали с лъжи се постига всичко това?
Докога и докъде се питам аз, ще стигнеш ти?
Колко пъти ще просиш някой пак да ти прости?
По добре истината някога кажи.
Знам, това е трудно, а пък и боли.
Но така приятели ще имаш, няма да си вечно сам,
а и аз ще мога поне мъничко нежност от себе си да дам.
Трябва да си заслужиш уважение.
А ти с твоите лъжи, не само любовта уби,
но си спечели и презрение!
© Дидка Петрова All rights reserved.
Само тьгата не стига.Толкова
мили са тези льжи,
че кьде ли да идат?!
Твоята болка,
от тях ще направи врати,
през,които далече се стига..
Поплачи си сьрце.
След туй..ще е друго..