ЛЪЖИ
Една, две, три... Не ги броя отдавна.
Дълбаха пропастта си със години.
На първата повярвах. После паднах.
Болеше, но преглътнах. (чух „Прости ми”)
И пак, и пак... Прощавах като луда!
Лъжата паяжина си оплете.
Бях като заблудена пеперуда -
помислих си, че паякът е цвете.
И случи се най-страшното тогава –
превърнах паяжината във дом!
И всяко зло забравях и... прощавах, ...