ЛЪЖИЧКА МЕД ЗА УТРИНЕН ЧАЙ
Не разбирам светът накъде е потеглил,
нито всичко, което в деня ми се случва.
И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,
той скимти, сякаш храни с душата си куче.
Скътал рими – раними от скреж и от вятър,
се озъбва понякога – даже без повод.
Подарил ми е изгрев и залез – безплатно,
но е мнителен често и крайно подмолен.
Уж напролет цъфти – безпределен и цветен,
а удавя сред калните локви небето.
– Не потегляй на изток – всички близки ми шепнат. ...