Отива си с предзимната двуколка,
лети и цветовете щедро ръси,
попита ме, обичам ли я, колко,
в сърдечните си, скрити земетръси.
Обичам я в най-тихото щастлива,
в най-слънчевото весело поела,
но идва, снежна приказка разлива
любима зима – бяла, без предели.
Върти сезони смело кръговрата
приятно ми е, всичките са мои,
затвори ли един сезон вратата
и друг пристъпя в своите покои. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up