Любима
Всяка нощ гледам замечтан към Луната,
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата,
- псувам, кълна и се мразя,
не желая да посрещам зората!
Но моята вечер всяка сутрин настава,
безпощадното слънце започва да свети и грее,
безмилостно в мрак потапя всей сърцата,
творецът спира да живее и пее –
започва отново да гледа нагоре,
и безмълвен и тъжен да чака Луната. ...