Любима моя, колко си красива!
Отметнала коси, как сладко спиш!
Не те събудих, а във съня си
ти име друго промълви...
Какво? На друг говориш нежно?
А после се усмихна и сълза
от сънят ти се отрони по ръката ми -
бе сякаш меч във моята душа.
Любима моя, не разбираш ли?
Със други бях, но теб обичах.
Единствената нежна и добра,
това бе ти - моята жена! ...