Пясък пее под бели обувки –
морски плясък раздира брега.
Без душа, упоена в преструвки,
смело крача по тази земя...
На вълните очите са сини.
Те милеят за хора, нали?
Знай: когато морето изстине,
ще копнея до мен да си ти.
За Бургас да напиша поема?
Той въздиша голям и красив.
А за нас не остана ли време
да поемем живота пенлив? ...