В ден, като този прекрасен,
на мен бабче, бабче ми казват.
Ти искаш много да знаеш
и стига си питала вече.
Големият е вече студентче,
на баба гордост голяма.
Красавец с усмивка чудесна.
- Бабо, ти пак разпитваш отново,
нали вече ти казах.
А малкият Ванко на баба,
виж, туй е чудо голямо.
Все знае и нищо не иска.
Петльова свада сме двама.
Сутрин очи и зъби не мие,
закуска, обяд, все не е гладен,
чехли на крака не признава.
А кажете какво да го правя ?
Помощ на баба вие ми дайте.
С уроците битка голяма.
Пишем 9, в обратна посока.
А да четеме е олелия голяма.
- Ти само искаш, бе бабче.
Тази думичка малка,
казана с усмивка красива,
мен ме разтопява тотално
и дисциплината си отива.
На мен нищо не ми остава,
освен с вас да споделя си
моята орис на бабче щастлива,
щом имам си красавците двама.
© Аз All rights reserved.
Гери, поздрави на любимата ти баба.Щастливка е , че си има внучка.Целувам те.