Feb 28, 2008, 10:09 AM

Любов 

  Poetry » Love
1126 0 3

Любов

 

От пепелта на наш'та обич

надигам гордо своята глава.

И знам, че тя не е далече,

че идва пак за мене любовта.

 

За нея аз готова съм на всичко -

да понеса и укора на всички хора,

да се превърна в мъничка звезда,

която да блести до край в простора.

 

Със огън буен във душата,

с лице, огряно от мечти,

с ръце понесла течно злато -

от слънцето най-жарките лъчи.

 

За теб, любов, аз пак възкръсвам,

и пак готова съм докрай

да нося огъня ти вечен,

да се превърна в сладък рай.

 

От пепелта на наш'та обич

пак ражда се любов със порив нов.

И тръгвам силна, непокорна,

усетила най-нежния й зов.

© Тонка Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "От пепелта на наш'та обич
    пак ражда се любов със порив нов.
    И тръгвам силна, непокорна,
    усетила най-нежния й зов." - няма по хубаво от това,да преоткриваш отново и отново,любимия човек!Хареса ми!
  • Усетих Възраждането...Хубаво е!
    с обич, Тонка.
  • Прекрасен стих!Красота!поздрав!
Random works
: ??:??