Такава исках те за мен,
истинска,неустоима!
Да дойдеш, като късно лято
богато и узряло.
Като пшеничен стрък
светъл ,ронещ се.
И както дъжд във късно лято
пороен се разплисква.
И както гръмотевица
оглася с вик небето,
такава исках те любов...
С години чаках
своето късно лято.
Любов от обич наедряла
като рубинен грозд,
разливащ аромат опияняващ.
Любов в мен стих посяла
довяла песен нежна
на слънчева надежда.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Дани тя е свободна като вятъра,няма юзди,но и на мен ми се иска да я имам завинаги,пожелавам си ,както пожелавам и на вас!