Видях нещо красиво и различно,

видях колко е то нетипично.

Държанието ти пред мен бе автентично,

а моето желание бе безгранично.

Мнението ти за мен е безкритично,

но в никакъв случай не е безразлично.

Чувството ми на любов не бе вторично,

а бе толкова страстно и първично.

Първото, което направих, бе героично,

И си бях изненадан  категорично.

Това ми се стори леко комично, 

но имам едно любопитство-типично.

Не показвам чувства само лирично,

твоето въздействие за мен е наркотично.

И ще да бъде то тогава нелогично,

да не те целуна, ще да бъде нетактично.

Обичам те със цялото си сърце,

ти за мен си всичко, слънчице.

Обичам те, както никой друг досега,

Любовта ми към теб не е шега.

Когато за пръв път  тебе видях,

чудех се дали в тебе блестях.

Погледите, които ми хвърлеше, броях,

да отвърна и аз леко се боях.

Дали аз правилно вървях,

не знам, но знам, че горях.

Горях от любов и доживях.

Всяко твое движение изживях.

Със теб във любов заживях,

за твоята обич закопнях.

Когато ме целуна, целия затрептях,

просто на себе си тогава не бях.

И не мога сега аз без тебе,

бавно, мъчително минава цялото време.

Обичам те крещях и крещях,

и чувствата си в песен изпях.

Обичам те със цялото си сърце,

ти за мен си всичко, слънчице.

Обичам те, както никой друг досега,

Любовта ми към теб не е шега.

Вече смело мога да кажа,

че влюбен съм, мога да докажа.

Ние двама с теб сме екипажа

на нашия кораб без камуфлажа.

И питаш се как той събра куража

да бъде с теб, но не като във миража.

Поредния глупак не ще да се окажа,

от теб никога не ще се откажа.

Любовта си пак и пак ще покажа,

положение не мога да замажа.

В сърцето и душата си ми ти завинаги,

между нас никога никакви дрязги.

Обичам те със цялото си сърце,

ти за мен си всичко, слънчице.

Обичам те, както никой друг досега,

Любовта ми към теб не е шега.