severianin (Валентин Чернев)
417 677
Jul 6, 2012, 10:19 AM

Любов 

  Poetry
1375 0 12

ЛЮБОВ

 

         “Не вярвайте на поети,

           които не пишат за любовта”

                               Анджей ВАЖЕХА, “Възвание”

 

Забравен вкус, забравен аромат на рози...

Как дълго-дълго не съм писал за любов.

В стиха ми пада здрач, белеят некролози,

метат виелици... Стихът ми е суров.

 

Нима не вярвате на туй, което пиша?

Нима “любов” е всичко – същност, цел?

Нима са мъртви думите, нима не диша

светът край мен, рисуван с акварел?

 

Струи от римите ми прости лунно злато

и звездна жар блести в стиха ми прост,

и шушнат в шепите на есента листата,

и чука старостта – неканен гост;

 

и слиза дъжд по старите могили,

и залез чист над Дунава вали,

и скитат нощем вили-самовили,

и спят в подмола сребърни мъгли.

 

Пресичат пеликани вис безбрежна

и изгревът е яростен и син,

и тътнат гръмотевици метежни

над старите блата на княз Сребрин;

 

на моя Ветрен къщите заспали

в мъгли повива топъл вятър вън

и нощем слушам кикот на чакали,

и разговарям с рибите на сън.

 

И много още...

Колко още много

в стиха ми диша – скромен, прост, суров,

и без “любов” да споменавам, мога

да кажа само: – Всичко е любов!

 

Затрупват сухи листи твоето рамо,

блести луната в сребърен обков...

Не пиша за любов, но питам само:

– Нима светът край нас не е любов?

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??