Като надничащо слънце сутринта
във тихото море, все още спящо,
като ъгълче над бялата врата,
от паяче оплетено изящно,
като чашката на пролетно лале,
подало се от нечия градина,
като невинен поглед на дете,
съзрял най-сетне детелина,
като скали, изгубени в небето,
подпрени в облачната плът,
като изворна вода във шепи,
утолила жаждата и тоя път, ...