Щом всяка твоя рана ме боли
и ме вълнува всяка твоя радост,
щом времето без теб така тежи
и не достига въздухът за жалост,
щом нощем ми гостува твоят лик,
а аз не мога с устни да го стигна,
щом във гърдите ми се ражда вик
с копнежът във сърцето ми изригнал,
щом искам всеки миг да споделя,
да те даря с таената си нежност,
животът си на теб да посветя,
достигайки оная безпределност ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up