Feb 8, 2019, 12:40 PM

Любов 

  Poetry » Love
902 0 1

Туп, туп, сърцето нещо ритъма не спазва, 
туп, туп, сърцето спомени реди,
и стиска гърлото, а буцата на спомена голяма, 
в сърцето много там тежи!

Туп, туп, и тръгва споменът –
ту слънчев, ту дъждовен,
туп, туп, забравил лоши думи минали беди,
туп, туп, и някак утрото не идва, 
а споменът със теб не иска да се раздели! 

Туп, туп, сърцето спомени реди, 
туп, туп сърцето ръбове пили, 
сърцето, спомените за любов намества,
по ъглите останали от миналите дни! 

Ръбати, остри, плавни и овални, 
създадени от любовта,все стари,
а живи на душата рани, намества си сърцето там!
Туп, туп, сърцето със душата се сражава,
туп, туп, додето спомени реди!

Туп, туп, сърцето нещо ритъма не спазва, 
туп, туп, сърцето спомени реди,
и стиска гърлото, а буцата на спомена голяма, 
в сърцето много там тежи!

Максим Велков

© Максим Велков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сърцето. Сърцето помни и не забравя минали беди и лоши думи и често ни връща в спомена към тях. Сърцето се нуждае от любов. Хубаво би било да може да прощава лошото. Да обикне любовта. И тогава ще почне да бие ритмично. А когато открие сродно сърце, може двете да бият в един ритъм. Щастие, което малцина са изпитвали!
    Поздравления!
Random works
: ??:??