Влюбваш се обичаш,
после любовта отричаш.
Купища мечти напразни
и сърцата оставени сами,
проклинат този ден в който
сблъскаха се нашите съдби.
Любовта не споделена и
фалшивите усмивки.
разделиха нашите души
и за пореден ден с мъка
на сърцето поглеждам те и
ме боли.
И всеки път си казвам
това е краят.
Дори да зная, че след
това пак ще се повтори
старата истории.
Може би такъв ми е късмета,
може би сърцето ми е взето от
човека който го не заслужава
за това със мъка пак ще го прежаля.
© Рая Панкова - Колева All rights reserved.