Любов

Вървя по прашните улуци и мисля за теб.

Очите ми гледат за теб сърцето ми празно и много боли.

Срещам различни хора ,а те ме гледат с очи отворени и питат, защо си сама къде любовта.

Срещам те ала ти си студен ледения ти поглед са пронизва

в мен.

Очите ти празни ме гледат  сърцето ти спря за мен да тупти и за мен забрави ти.

Не искам да страдам не искам да плача не мога, да спра все едно ,да умра.

Не искам да съм сама, но какво да правя няма я любовта.

На друг не искам да се доверя, защото може би от страх ще умра.

Сега съм тъжна, потънах  в мрак и сълзи все едно

всичко ме боли и вече не чуваш ти.

Какво ще правя как, ще  живея и, как, ще се смея.

Как да продължа напред и да потърся лек.

Как да те  мразя и как да спра да те обичам?

Все едно да спра да дишам.