Повлича ме незнайното в нощта,
като убиващ камък е твоята прегръдка.
Оставам белези навсякъде
какво ми пречи да заспя?
Жадувах с порив ветровит,
обич толкова огромна като хала,
но видях в очите ти омраза
побягнах бързо подобно на сърнела.
Сърцето трепкаше в мрака,
биеше на чужда честота,
а толкова обичахме се ,
любихме се в мрака ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up