Пак тръгваш незнайно къде...
Сълзите стичат се, а ти не се обръщаш...
Любовта те чака тук! Няма да отиде при никой друг...
Тебе търси пак сърцето!
Моли се за поглед мил и обещава наранено, че към теб е заклеймено!...
Към две очи една усмивка мила... към сладката целувка и прегръдката ти тиха...
Това е чувството любов, което няма да утихне, ще шепне нежно с вятъра и ще моли за последното ти: "Обичам те"!
Дали ще чуе то или вятърът не ще го позволи?
"Обичам те" ми промълви и бликнаха сълзи в красивите очи!