Ако смело погледнем бедите
и душите спокойно смирим,
ще надвием с усмивка злините
и в леглата щастливи ще спим.

Ако всеки ръчичка протегне
към изпаднал побра̀тим в беда
и за малко от нея се жегне,
ще изгреят десетки слънца.

Победи ли доброто – ще има
до безкрай за какво да творим.
Ще намерим познатата рима,
над която вовеки ще бдим,

и тогава страхът ще побегне
към незнайно далечни земи.
Нека вечната болка си легне,
за да може любов да блести!