Слънцето зад хоризонта легна,
с последните отблясъци червени,
вълните от дантелена коприна,
в нозете ми притихнаха смирени.
Но там по лунната пътека плува,
лодката от спомени пробита,
а на кърмата и с гласа ми плаче
мигът, във който бях простила.
Очите си затварям помирена,
в душата си заключена те пускам
и моля се на Господ най-смирено,
любов да бъде, друго и не искам! ...