Поредното без смисъл денонощие
и втръснало до болка ежедневие.
Болка и разруха е животът ми…
и давя се във своето безверие.
Едничката любов, до смърт пребита,
от сянката на нечие отричане,
с последни сили вчера ме попита:
„Защо тъга е равно на обичане?
Защо забрави как да се усмихваш,
защо за себе си не мислиш, за сърцето си?
Защо и болката в очите ти утихва,
когато той убива те в ръцете си?“ ...