Изпълваш ме с думи до безмълвие,
когато те погледна в очите,
аз виждам улици, безлюдие,
и знам, че имам място във мечтите ти.
Сънувам пак поляни и безвремие,
безкрай, живот, любов и безнаказаност.
Недоумявам колко малко ми отне,
да ти подаря от радостта си.
Недей да ме поглеждаш, прегърни ме
и нека пак да се изгубим,
душата ми остана половинка,
останалата част- пази добре.