Любов и нежност в тишината
Поляната се къпе в сребърна роса
и в тишината утринна пак диша,
красиво свежа и сама
след приказната нощ въздиша.
Таз' вечер имаха цветята бал
и всички теменужки, рози, момини сълзи,
покрити със ефирен мек воал,
танцуваха безгрижно до зори.
Любов цареше - тиха и красива,
и щастието озаряваше нощта
с усмивка, нежен сок попила, ...