От скука щом се търси любовта,
тогава се прескачат важните неща.
Чувства и слова се раждат в самота,
топли се душата в пламъчето на свещта.
Когато идва, тя не топли, тя връхлита,
като напалм гори, изпепелява всичко.
В дълбока тайна формулата е обвита,
опожарява те... и после пепел... нищо.
А обичта гори със своя пламък вечен,
осветява, топли... в неспокойни дни.
Сред звезди си, в нечий поглед нежен,
звезден прах след теб, остава да блести. ...