Сърцето ми, студено като камък,
затворено бе в строг затвор,
но ти с красивата усмивка
на душевният ми мрак даде отпор.
Накара ме отново да се влюбя,
поведе ме по цветната пътека -
към свят на обич, щастие и радост,
където диша по-леко човека.
И там, под веселото слънце,
в гърдите си усетих топлина.
Усмихнато лицето засия ми,
огрян от обич бях сред светлина.