Грешна си чужда а толкова моя
Мъка единствена болест проклета
Грешка нелепа убила героя
Нежност и жажда превзета
Искреност мисъл толкова мила
Рана кървяща убиваща... знаем
Толкова истинска с мене си била
И колко усмивки си дала на заем
Идваш и тръгваш това е играта
Имам те нямам отново в очакване
Даваш и взимаш на човека крилата
С на пръстите едното щракване ...