Любов ли бе туй, дето
моят свят до крайност промени?
Красиви са
и птиците,
и вятъра,
морето...
Красив е изгрева във твоите очи.
Любов ли бе или пък друго?
Сега ме гледаш и мълчиш.
От толкова години
ме изтръгваш
и боли ме, но сладко ме боли.
Любов ли бе да те жадувам?
Любов ли бе да ме жадуваш ти?
В ръцете ти
душата ми
танцува,
готова с всеки миг да се роди.
Любов било е, вече зная.
Любов било е, щом така горчи.
Щом не мога
да си тръгна,
да избягам...
И не искам! Любов ли е,
така боли!
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Много хубаво, много поетично! с обич, мила Сияна.