В годините ни дълго
от лутане разкъсвани,
омръзваме от прашния живот.
Ъглите на душите си претърсваме
за истинската уж любов.
И вече никого нечакащи,
от безнадеждност погледа лишен,
в съдбовен миг от страсти
ти се сля неудържимо с мен.
Дали това е, или някой каза,
че несравнима тя била-
тъй тиха и незабелзвана ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up