Любов ли? Тя не съществува!
Не е ли,тя илюзия, на която човек е свикнал да робува.
Измама, в която всеки се преструва,
че може да обича, чак докато свят светува.
Но, когато дойде някой с теб да се сбогува,
ти плачеш, проклинаш и тъгуваш,
без да подозираш, че всички от теб изплакани сълзи
са заради чувство, изтъкано само от лъжи.
Затова вдигаш глава и напред продължаваш,
любовта става някак чужда, почваш да я забравяш,
за това, че вече не вярваш в нея, всеки ще те критикува,
но пък ти се обърни и с усмивка им кажи: ...