Dec 13, 2007, 2:45 PM

Любов моя 

  Poetry
1234 0 2

Любов моя, ти прекрасна,  и таз звезда угасна!

Любов моя, ти тъй неуловима, как си тъй далечна и неосъществима.

Луната тръгна си смирено след плача на туй сърце ранено.

Любов моя, ти от мен си тръгна и повече не се върна.

Как искам пак да си до мен - да върна този ден!

Да сме двама - но не и с измама.

Да отпусна глава на твоето рамо - така силно и неуморимо.

Любов моя, ти прекрасна, и таз звезда угасна!!!

© Соня All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??