Напудрена с красиви епитети,
безпътна, бездиханна, невъзможна,
с изкуствен блясък в стиховете свети,
надъхана с безчувствена тревожност!
Превърнала се в паметник изящен –
в застинал монумент на мъртво време!
Обожествена в стихове крещящо-
префинени, стерилни и студени!
Любов на думи – празно съчетание
от свръхкопнеж, илюзия, почуда,
родили се в греховното желание!
А всъщност... – най-естественото чудо!