В нощта, когато Луната се избистри,
явяваш се ти - тъй нежен и истински,
моя Любов, мое вдъхновение,
мое мечтано призрачно видение.
Целуваш очите, изпиваш сълзите,
с устни горещи влудяваш кръвта;
изгасват една по една светлините,
потъваме двама в магията на нощта.
Целувай дълго устните ми нецелувани,
с нежни пръсти ме гали,
обичай ме с обич дълго сънувана,
огнен пламък в сърцето запали. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up