Морето е палитрата, а мачтите - стативи,
рисува залез ален по небето, със замах.
Рисува слънчогледите. А август си отива.
Тъга раздра на лентички, безгрижен детски смях.
И върза с тях кобилките, вълните, тъй игриви.
Септември утешително поръси златен прах.
Той щедър е с жълтиците, защото са фалшиви,
прошепна ми го вятъра, но криво го разбрах.
Рисува залез огнен и душата ми прелива,
крило на птица, пчелна пита, сладък летен грях.
В съня ми тих предесенен, сред маковата нива,
на август песъчинките да махна не успях. ...