Любов на залез
Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента.
На залез слънце отредена,
с надежди заредена,
тропа тя на нашата врата
и ни връща в младостта.
Уплашени от нейната поява,
че нещо късно тя се дава,
смутени, стискаме ръце: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up